– Не!

– Е, тогава, Тьоркин рече,

виждам - раната кърви,

но съм жив и, смърт, далече

ти по дявола върви!

Ще скимтя от болки люти,

ще пълзя,

ще плача,

сам,

но на теб ни днес,

ни утре,

знай,

че няма да се дам!